Православният Великден

Православният Великден

Възкресение Христово или Великден е празник на празниците за православния християнин. Той е триумфът на нашата вяра. Именно Възкресението на Господа осмисля Неговата поява в историята на човешкия род и става основен източник на най-истинския оптимизъм – християнският. Православната църква празнува Възкресение Христово с голяма радост и тържественост.

Възкресението на нашия Господ Иисус Христос е в основата на нашата вяра. Св. ап. Павел пише: „Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.”[1]

Възкресението стои в основата на ежеседмичния християнски празник, който Църквата отбелязва с тържествено богослужение. Никога не трябва да забравяме, че неделята е редовното напомняне за Възкресението Христово.

Всяка година Великден е предшестван от Великия пост. Последната му седмица, свързана с очакваното Христово Възкресение е тази на страстите (страданията) на нашия Господ Иисус Христос.

Страстната седмица започва от вечерта на Цветница. През нея се възпоменават страданията на Господа. Тогава църковните камбани бият траурно. Слага се началото на бдение, което ни припомня да бдим духовно. Това става чрез една притча, завещана ни от Господ Иисус Христос – за духовната бдителност. С нея Господ ни подсеща, че трябва да сме бдителни в живота си.

От Велики четвъртък започват тържествените богослужения за възпоминание на страданията на Господ Иисус Христос. Прочитат се текстове за предаването, съденето, разпятието и погребението на Христос.

На другия ден е Велики петък, който заради разпъването на Христос на Кръста наричат и Разпети петък. Когато Той издъхнал, настанало страшно затъмнение, продължило цели три часа. На Велика събота службата в църквата е тържествена. Изпълнява се Василиева литургия. При херувимската песен се пее:  „Да мълчи всяка твар пред великата тази тайна, за погребението на Христос.”

Св. Йоан Златоуст отнася погребението на Иисус Христос сред онези велики тайни, които са непостижими за нашия разум: „Пред великите тайни трябва да има мълчание! Да замълчим и благоговейно да възприемем истината! Да мълчи всяка твар човешка! Защото Господ на Славата е в гроба. Тайна велика за наше спасение, която на третия ден ще се разкрие с цялата й слава!”

В полунощ на Велика събота срещу неделя свещеникът запява Възкресния тропар: „Христос воскресе из мертвих”. Всички се поздравяват: „Христос Воскресе! Воистину Воскресе!”

Възкресението означава победа над смъртта! Иисус Христос ни избави от греха, завещан ни още от Адама и предаващ се по наследство. С Възкресението на Христос се освобождаваме от греха, за да бъде победено злото и да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му!

Никола Петков[2]


[1] Цитираните библейски текстове (I Кор. 15:14) са взети от: Библия, сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, Св. синод на БПЦ, С., 1992.

[2] Авторът е изпълнителен директор на Православния център за църковно-държавни и междуцърковни отношения.