Възкресението Христово не е връщане към живота преди смъртта, а крие в себе си извор на един изцяло нов живот. Новостта на този живот е една тайна, която ни се открива, когато Христос излиза от гроба. От състоянието на смърт тялото на Спасителя се издига, за да се присъедини към един по-висш живот – божественият.

Онези, които днес наричаме „свидетели на Възкресението” – апостолите и жените мироносци, – всъщност са очевидци на явленията на вече възкръсналия Христос. Преди това те вече са имали непосредствен контакт с живия Христос и сега могат да усетят и да гарантират реалното присъствие на Възкръсналия.

Отначало собствените приятели на Христос го вземат за призрак. Възкръсналият влиза в стаята при заключени врати, появява се и тайнствено изчезва – и така им се разкрива постепенно. Те осъзнават, че той принадлежи към един по-висш свят – на безкрайната любов между личностите в Пресветата Троица.

Възкресението е впускане в един нов живот – божественият. Той е определен да ознаменува царството на благодатта. Когато казва на своите ученици „защото Аз живея, и вие ще живеете”[1], Иисус им благовестява своя живот на възкръснал.

Апостол Павел ще допълни, че възкресението на човека е резултат от Възкресението на Христос: „Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа… и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса.”

Чрез Възкресението на своя Син, като залог и зачатък на нашето възкресение, Бог ни прави съпричастни на своя божествен живот. Така той ни оживотворява и приобщава към новия живот на Спасителя.

Тайната на Възкресението не е само чуден факт на съзерцание. Тя е извор на нов живот, по-силен от смъртта, пълен с надежда за безсмъртие и вечно участие в живота на Пресветата Троица.

Животът на Възкръсналия идва да обнови всичко в нас, за да можем да кажем заедно с ап. Павел: „Който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.” Амин.

отец Петко Вълов

Католическа екзархия, София

[1] Цитираните библейски текстове (Йоан 14:19; Еф. 2:4-6; II Кор. 5:17) са взети от: Б и б л и я, сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, Св. синод на БПЦ, С., 1992.