Размисли за произхода и значението на празника

Великден
Размисли за произхода и значението на празника

Великден прогласява Възкресението на Христос като кулминация и триумфален завършек на спасителното дело. Той е най-радостният празник на Христовата църква. За разлика от всички останали по-късно въведени празници Великден съществува от първите дни на Църквата, от деня на откриването на празния гроб, от деня на явяването на Възкръсналия Спасител.

През II век Великден бил вече установен християнски празник. Между източните и западните църкви обаче възникнало несъгласие за точната дата за празнуването. Източните църкви искали да го празнуват в делничен ден, тъй като ранните християни го отбелязвали всяка година на 14 нисан. Западните църкви пък настоявали Великден да се празнува винаги в неделя, независимо от датата.

Това била и една от темите на Никейския събор, свикан през 325 г. от император Константин Велики. Съборът решил Великден да се празнува през първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие.

Под давлението на александрийската богословска школа, известна с познанията си по астрономия, 21 март бил приет за датата на пролетното равноденствие. Така Великден бил определян като празник някъде през периода между 21 март и 25 април.

Различията в съвременното празнуване пък се дължат на специфичното определяне на датата по Григорианския календар (на Запад) и по Юлианския календар (на Изток).

С разпространението на християнската вяра във все повече нови територии възникнали и различни идеи за това, как тя да се отнася към местните обичаи и ритуали. Някои твърдели, че новопокръстените християни трябва изцяло да се отрекат от културните си традиции. Според други обаче християнството трябвало да съхрани заварените местни обичаи, но да им придава нов, християнски смисъл.

Великден или Възкресение Христово е централното събитие за нашата вяра. То е основа за нов и вечен живот с Бога и ни дава повод за твърда и неотменима надежда, че и ние също ще бъдем възкресени един ден за живот с Бога.

По този повод Максим Изповедник (580-662 г.) пише: „Тайната на въплъщението на Словото съдържа в Себе Си всичките символи и всичките енигми на Писанието, както и скрития смисъл на цялото смислено и разумно творение. Но този, който опознае тайната на Кръста и на Гроба, опознава също и основните принципи на всички неща. А който проникне още по-дълбоко и бъде въведен в тайната на Възкресението, схваща целта, поради която Бог е създал всичко отначало.”

п-р Евгени Найденов